Подбрано от Франц Йозеф Гренцебах: Магията на българската кухня: Свинско на фурна

Здравейте отново приятели. Заедно с господин Франц Йозеф Гренцебах, ценител на отличната кулинария и предприемач, подбрахме една прекрасна рецепта от родната кулинария. Вчера бях вдъхновен от една рецепта, която съвсем случайно срещнах в интернет пространството докато се чудех как да приготвя поредната порция свинско. Разбира се вече има безброй сайтове, кулинарни книги и ред други начини и методи чрез които да си набавиш информация приготвянето на храната.

В случая на който попаднах не става дума за нещо фантастично и иновативно, разбира се това е една проста рецепта за приготвяне на свинско месо подходящо за вечеря, предполагам позната на широк кръг от кулинарни хора в България. Използваните продукти са сравнително малко и лесно достъпни на пазара. Комбинацията между тях променя изключително много ароматните и вкусовите качества на крайния продукт.

Ще започна с представянето на използвания асортимент от основни продукти и подправки. Като за начало ще Ви е необходимо около 500 – 600 грама крехко свинско месо, в моя случай използвах месо от свинския бут. От зеленчуците са необходими около килограм лук, няколко скилидки чесън , мащерка ( може и изсушена ) , 100 грама краве масло, 4-5 супени лъжици зехтин, 100 милилитра вино, 1 супена лъжица мед , сол и черен пипер на вкус.

От тук започва и интересната част. Магията всички тези продукти да допринесат последователно за приготвянето на една фантастична вечеря. Започваме с подготовката на месото, необходимо е първоначално разфасоване, когато е голямо парче, нарязваме на ивици или средно големи късове, след което в предварително нагорещен тиган изсипваме зехтина и маслото, като чакаме няколко секунди за да може те да се смесят и в тази мазнина поставяме късовете месо, като целта е да може да се запечата от всяка страна и вкуса и сока който притежава свинското месо да останат в него. След изваждането на месото можем да го овкусим с подправките. Аз разнообразих рецептата, като нагрях виното и към него добавих супена лъжица мед, след което с разтворената смес залях месото и го оставих да поеме.

След приключването на първоначалната обработка на месото в така нагорещената мазнина с добавката на сок от свинското през процеса на запържване поставяме едро нарязания лук, желателно е тигана Ви да бъде дълбок и широк, понеже на мен ми се наложи да прехвърлям продуктите. Следва леко запържване на средно силен котлон, като добавяме към лука черен пипер и сол на вкус. Тигана го похлупваме с капак и с периодично бъркане на не много силен котлон чакаме лука да се задуши добре и да потъмнее.

С така приготвените продукти – вече почти готовите свинско и лук, нареждаме всичко в тава, като за основа полагаме свинското месо, поръсваме със ситно нарязания чесън, а върху всичко това и лука. С полученият сос от вино и мед, в който сме оставили месото да се напои добавяме към тавата, за да може да допринесе още с вкусовите си качества, а и ястието ни да не се изсуши прекомерно.

Запичането става на предварително загрята фурна на 180 – 190 градуса. Печем до готовност. При поднасянето може да сервираме и като гарнитура домашно приготвено картофено пюре. Изключително подходяща компания на ястието на масата прави и едно добро и пивко червено вино.

Франц Йозед Гренцебах разказва: Кулинарни майстори в България

Кулинарията е едновременно изключително приятна, но и сериозна професия, смята Франц Йозеф Гренцебах. Тя съществува от дълбока древност, като през вековете в повечето империи и династии, а и по настоящем определени високопоставени лица или хора, които имат възможността да си го позволят, разполагат с персони отговарящи изцяло за подготовка и обслужване на тяхното ежедневно хранене. Именно поради тези фактори произлиза и сериозността и отговорността на тази професия. Важен е целия процес от първоначалния замисъл до крайното изпълнение и консумацията на храната.

Човек може да бъде кулинар у дома си или по професия. За всичко това са необходими едновременно много голямо желание, усет към професионалните тънкости и въображение . Колкото и не скромно да звучи на територията на страната ни през годините, а и към настоящия момент винаги са се откроявали изключителни професионалисти с талант всепризнат по цял свят, с което много малко страни биха се похвалили. Българи майстор-готвачи с доказани умения биват търсени по цял свят, дори и за лични готвачи на изключително популярни личности.

В страната ни е широко разпространено професионалното обучение в сферата на ресторантьорството и хотелиерството, поради факта че имаме изключително богат от разнообразие туристически пазар – морски, селски, планински и ред други, които имат нужда от висококвалифицирана работна ръка, от които професионални гимназии и университети се запълва тази нужда. Вероятно точно поради тази причина, че страната ни е сред любимите туристически дестинации за милиони хора по света, се е и образувала тази тенденция в страната ни да се „произвеждат“ толкова много висококвалифицирани кадри, а един туристически бранш, който се стреми да поддържа сравнително високо ниво на своите услуги винаги има нужда от добри кадри.
Всъщност цялата тази „картина“, че страната ни „създава“ и разполага с добри майстор – готвачи е облагодетелствена и от традиционната българска кухня, която е изключително специфична и различна от която и да е друга по света. Това богато разнообразие и съответно сложност при приготвянето на редица рецепти може само и единствено да облагодетелства всеки един кандидат готвач, тъй като овладяването на спецификата на българската кухня дава една основа, върху която надграждането на знания и умения става по по-плавен начин.

Въпреки всичко, моето мнение че страната ни разполага с добри кадри на професионално ниво бива съпроводено и от това, че БХРА ( Българска Хотелиерска и Ресторантьорска Асоциация ) със съвместното участие на някои елитни ресторанти и учебни заведения ежегодно организират редица мероприятия, състезания дори на регионално и национално ниво, чрез които се цели откриването на нови таланти, които до момента са се занимавали с кулинария на любителско ниво и това се явява като възможност за растеж в тази сфера.

Като цяло страната ни е изключително благоприятна среда за откриване и развиване на таланти в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, в което сме се доказали и продължаваме да се доказваме. Именно за това Франц Йозеф Гренцебах даде идеята, Вила Марциана да се основе тук, до Варна.